Брой 1 2012г.

Съдържание

От бюрото на редактора

Проф. Владимир Радулов

20 години Българска Асоциация за Обучение на Зрително Затруднени Деца

Проф. Владимир Радулов

25 години списание „Обучение и рехабилитация на зрително затруднените”

Проф. Владимир Радулов

Честит юбилей, приятели!

Проф. Златко Добрев

Десктоп видео лупа с монитор за компенсация на централна скотома

К. Скосоу, Д. Флетчер

Списък с най-необходимите учебни материали и технически средства за обучение на интегрирани зрително затруднени ученици

Кратки новини


Contents

From the desk of the Editor

Prof. Vladimir Radoulov

20 years Bulgarian Association for Education of Visually Impaired Children

Prof. Vladimir Radoulov

25 years of Journal of Education and Rehabilitation of Visually Impaired

Prof. Vladimir Radoulov

Happy Anniversary, friends!

Prof. Zlatko Dobrev

Shifting Desktop video magnifier monitors to compensate for central scotomas

K. A. Schoessow, D. C. Fletcher

List with the most needed educational materials and equipment for education of integrated Visually Impaired students

Short news

Брой 2 2012г.

Съдържание

От бюрото на редактора

Проф. Владимир Радулов

Работи ли включващото обучение при зрително затруднени ученици? Какви са капаните на включващото обучение?

Питър Родни

Равнище на подкрепа в местното училище за зрително затруднени ученици. Подготвително и основно обучение. Опитът на Финландия.

Таря Хеникейнен

Информационните и комуникационните технологии във включващото обучение на зрително затруднените ученици

Проф. дпн Владимир Радулов

Шеста Балканска конференция на Международния Съвет за образование на зрително затруднени в Клуж-Напока, Румъния

Кратки новини

 

Contents       

From the desk of the Editor

Prof. Vladimir Radoulov

Does inclusion of visually impaired students work?

What are the pitfalls of inclusion?

Peter Rodney

Level of a support at local school for a child with visual impairment. Pre-primary and basic education. Experiences form Finland.

Tarja Hannikainen

Informational and Communicative Technologies in the Inclusive Education of Visually Impaired Students

Prof. Vladimir Radoulov

6th ICEVI Balkan Conference in Cluj-Napoca, Romania

Short news

Брой 3 2013г.

От бюрото на редактора

Проф. Владимир Радулов

Ресурсно подпомагане на интегрираните зрително затруднени ученици

Проф. Владимир Радулов

Сметало или пръстова математика: как да преценим?

Клеборн Мадъкс, Денис Кейтс, Вирджиния Соуел

Осма Европейска конференция на международния съвет за образование на зрително затруднените, Истанбул, Турция, 30 юни– 5 юли 2013 г.

Проф. Владимир Радулов

Осма Европейска конференция на международната организацияDeafblind International, Лил, Фанция, 24-28 август 2013 г.

Доц. Мира Цветкова-Арсова

Кратки новини

 

Contents

From the desk of the Editor

Prof. Vladimir Radoulov

Resource support for integrated Visually Impaired Students

Prof. Vladimir Radoulov

Abacus or Fingermath: How do we decide?

Cleborne Maddux, Dennis Cates, Virginia Sowell

8th European conference of ICEVI, Istanbul, Turkey, 30 June-5 July 2013

Prof. Vladimir Radoulov

8th European conference of Deafblind International, Lille, France, 24-28 August 2013

Брой 4 2013 г.

От бюрото на редактора

Проф. Владимир Радулов

Ръководство за подходящо обучение на слепи деца от ранна възраст в семейното обкръжение и в училищата близо до дома

Йохан Клайн  (1836 г.)

Комуникационна карта за оценяване на общуването при зрително затруднени деца с множество увреждания

Емануела Стоилова  

Парамедицинска подкрепа за деца и юноши със синдром на Батън и тяхното обкръжение

Карин Хюлстейн (Холандия)  

Кратки новини

 

Contents 

From the desk of the Editor

Prof. Vladimir Radoulov  

Manual for appropriate education of blind children from early age in the parental surrounding and in the close-by school

Johann Klein (1836)  

The communication card in the evaluation of communication in visually impaired multiply disabled children

Еmanuela Stoilova  

Paramedical support for children / young adults with Batten disease and their environment

Karin Hulsteyn (The Netherlands)  

Short news 

Брой 1-2 2014 г.

От бюрото на редактора

Проф. Владимир Радулов

Парапедагозите и обществената подкрепа на включващото обучение

Проф. дпн Владимир Радулов

Комуникационна матрица за оценка на невербалното общуване – инструмент специално адаптиран за родители

Емануела Стоилова  

Когато Али изгуби зрението си: за уврежданията и срещата на културите

Лике Йeнсен (Дания)  

Научна информация

Кратки новини

 

Contents 

From the desk of the Editor

Prof. Vladimir Radoulov  

The Paraeducators and the Societal Support for the Inclusive Education

Prof. Vladimir Radoulov  

Abstract: This article explains the role of the paraeducators and paraprofessionals in the educational work of included into mainstream schools visually impaired pupils. The author describes the main functions of the paraeducators, their preparation as well as their role in the out-of-school activities and environments.

Communication matrix for evaluation of the nonverbal communication – an assessment tool especially adapted for parents 

Еmanuela Stoilova  

Abstract: The author presents a new for Bulgaria communication matrix as an appropriate assessment tool for pupils with multiple disabilities, especially non-verbal students. The communication matrix was developed by Dr. Charity Rowland and was meant in two formats – for teachers, and for parents. The communication matrix developed for parents is presented in details in this article.

When Ali lost his vision: about the impairments and the meeting of cultures  

Lykke Jensen (Denmark) 

Abstract: This article deals with the different expectations other cultures may have for intervention, education, treatment and rehabilitation of the visual impairment. In the global world where different ethnics, religions and cultures live together, the western-oriented approach aiming for full independence is not always the best solution for a visually impaired person coming from the eastern cultures.

Scientific Information 

Short news 

Брой 3-4 2014 г.

От бюрото на редактора

Проф. Владимир Радулов

Сляпото петно на политиците

Питър Родни

Сензомоторната интеграция – същност и терапевтично въздействие при деца със сензорни дефицити

Богдана Манчева 

Научна информация

Кратки новини

 

Contents 

From the desk of the Editor

Prof. Vladimir Radoulov  

The politicians' blind spot

Peter Rodney  

Abstract: This article focuses on integration and inclusion of SEN pupils and some difficulties that occur in the process of their successful inclusion. The author provides two examples of SEN students included in Denmark and in the USA

The sensorimetor integration – essence and therapeutic intervention in children with sensory impairments 

Bogdana Mancheva

Abstract:This article was developed as the author’s project for the ELP program of Perkins schools for the Blind. It discusses the sensory integration as a process and gives detailed explanation of some of the most common features of some of the sensory-motor disorders, as dyspraxia, hypersensitivity, hyposensitivity etc.  

Scientific information

Short news 

Брой 1-2 2014г.

От бюрото на редактора

Проф. Владимир Радулов

Отчетен доклад на Управителния съвет на БАОЗЗД за периода 2008 – 2015 г.

Проф. Владимир Радулов

Специалната педагогика и включващото обучени в Норвегия

Доц. дпн Мира Цветкова-Арсова

Научна информация

16- та световна на Международната организация за обучение на слупоглухи (DBI), Букурещ, Румъния

Диана Керемедчиева

Кратки новини

 

Contents

From the desk of the Editor

Prof. Vladimir Radoulov

Report of Bulgarian Association for Education of Visually Impaired Children for 2008 – 2015

Prof. Vladimir Radoulov

Special and Inclusive Education in Norway

Accos. Prof. Dr Mira Tzvetkova-Arsova

Abstract: This article focuses on the current situation of the care for students with special educational needs in Norway. It is written after a visit of the author In Norway through an EEA grant by the Ministry of Education in Bulgaria.

Scientific information

16th World conference of DBI, Bucharest, Romania

Diana Keremedchieva

Short news

Брой 1-2 2016 г.

От бюрото на редактора

Проф. Владимир Радулов

Обучение и рехабилитация на зрително затруднените в Чикаго и генералната асамблея на ICEVI

Проф. Владимир Радулов

Обучения на персонала от центровете за настаняване от семеен тип (ЦНСТ)

Диана Керемедчиева

Кратки новини

 

Contents

From the desk of the Editor

Prof. Vladimir Radoulov

Education and rehabilitation of Visually Impaired in Chicago and the general Assembly of ICEVI

Prof. Vladimir Radoulov

Abstract: Тhis material provides information and impressions from the participation of the author in the ICEVI World conference, held in Orlando, Florida, USA in August 2016 and from his following visits to different organizations for visually impaired in Chicago, IL.

Trainings of staff members in the sheltered family-type centers

Diana Keremedcieva

Abstract: The author presents the training held for staff members from the sheltered family-type centers for children and students with disabilities, held in 2016 in Sofia by teachers from the special school for visually impaired “Louis Braille”

Scientific information

Short news

Брой 3-4 2016 г.

От бюрото на редактора

Проф. Владимир Радулов

Практически насоки за подобряване на четивното поведение при слабовиждащи ученици

Маргарита Томова

Съобразяване с индивидуалните стилове на обучение

Мери Лий и Линди Макуилям

Кратки новини

 

Contents

From the desk of the Editor

Prof. Vladimir Radoulov

Practical guidelines to improve reading behavior in low vision students

Margarita Tomova

Abstract: This article discusses the common characteristics of reading by considering concepts such as reading speed, accuracy, conscientiousness in reading by sighted people. Particular attention is paid to the reading process of visually impaired, and factors that influence it – font size, font type, visual reserve, localization skills, ability to track order, fixation, scanning, optimal contrast and optimal lighting. There are practical guidelines for improving the visual functioning of children and develop the reading behavior.

Considering the individual learning styles

Mary Lee and Linda McWilliam

Abstract: Taking into consideration the sensory and intellectual disabilities of children with visual and multiple impairments the authors analyze the main activities in the individual education, based on a multisensory foundation. Interesting practical examples illustrate nicely the variety of approaches, strategies and styles for learning. They are interrelated with the formal teaching, play, free observations and the relations with and communication of the child in the environment.

Short news

Брой 1-2 2017 г.

От бюрото на редактора

Проф. Владимир Радулов

Резолюции на Генералнана Асамблея на ICEVI

25 август 2016 г., Орландо, САЩ

Изкуство и лица със зрителни затруднения.

проф. дпн Мира Цветкова-Арсова

Научна информация

Европейска конференция за образование на зрително затруднените

проф. дпн Владимир Радулов

Кратки новини

 

Contents

From the desk of the Editor

Prof. Vladimir Radoulov

Resolutions of the General Assembly of ICEVI,

25 August 2016, Orlando, USA

Art and visually impaired people

Prof. DSci Mira Tzvetkova-Arsova USA

Abstract: This article discusses on theoretical level the concept of access to cultural places such as museums and galleries for visually impaired individuals. It stresses on common barriers and obstacles visually impaired people have in their access to museums and galleries and on possible solutions. It also reports about the development, implementation and the major activities of the BaGMIVI project under Erasmus+ program.

Scientific Information

European conference for Education of Visually Impaired

Prof. Vladimir Radoulov

Short news

Брой 3-4 2017 г.

От бюрото на редактора

Проф. Владимир Радулов

Нова роля на специалните училища в приобщаващото образование на зрително затруднените

Проф. дпн Владимир Радулов

Неврологично-развитиен подход – иновативна практика в работата с деца със специални образователни потребности

Д-р Емануела Стоилова

Опит на учителите с ученици, четящи брайл, участие и дейност в приобщаващото образование – пълен обзор

Андерс Рьонбек, Ким де Вердиер и Аника Винберг

Кратки новини

 

Contents

From the desk of the Editor

Prof. Vladimir Radoulov

New role of the special schools in the inclusion of visually impaired students

Prof. Vladimir Radoulov

Abstract:Inclusive education has the most important impact on the historical changes in the special schools. Based on the new dimensions of the special schools, the author discusses the modern changes in the special and the regular schools. The article offers a rich analysis of the experience gained on the new role of special schools in using multiple resources, educational potential and various forms of training and partnership with the mainstream school in order to support inclusive education.

Neurological-developmental approach – an innovative practice in the work with children with special educational needs

Dr Emanuela Stoilova

Abstract: Based on a brief theoretical overview, the author makes a practical analysis of the Ringoen's method of "Neurological-developmental approach" in children with special educational needs. A recommendation is made to make the method popular in our country.

Teachers’ experiences of Braille reading students’ participation and activity in mainstream settings – a complete survey

Anders Rönnbäck, Kim de Verdier, Annica Winberg

Abstract: During a period of three years, an interdisciplinary research project has been carried out at the Nation Agency for Special Needs Education/Resource Centre Vision in Stockholm, Sweden. The overall aim of the project is to deepen the knowledge about how a Braille reading student can be as included as possible in the teaching situation and in the social life of the classroom. The project has two parts, a questionnaire and a long term case study.

Short news

Брой 1, 2018 г.

От бюрото на редактора

Проф. Владимир Радулов

Възприемане на зрително затруднените ученици от виждащите им съученици в общообразователния клас

Мария Валявичарска

Аз искам да чета на детето си, вече мога!

д-р Маргарита Томова

Социалната дейност на Хелън Келър

проф. дпн Владимир Радулов

Кратки новини

 

Contents

From the desk of the Editor

Prof. Vladimir Radoulov

Acceptance of visually impairment students by their seeing classmates in the general class

Maria Valyavicharska

Abstract: Visually impaired students were the first group of individuals with disabilities who have started successfully to study together with students without disabilities in general education classes. The experience in integrating them has been addressed by many authors, and the studies describe their difficulties, the specifics of learning, different approaches in adapting the learning environment and the curriculum. This article examines the way their classmates perceive and accept them.

I want to read to my child and I can do it now!

Dr. Margarita Tomova

Abstract: This interesting and practical article describes a successful practice of adapting an ordinary children's book to the needs of a blind mother who reads it to her seeing child while the child is tracking the pictures in the book.

The social activities of Helen Keller

Prof. DSc Vladimir Radoulov

Abstract:The article tracks the impact of Social Democracy, Anarchism and Christianity on Helen Keller's personality, describes her work in support of the workers' movement, the movement of women, the struggle for peace, the fight against racial discrimination and the closed segregating institutions. The huge contribution of her social activity is emphasized. Many Helen Keller's famous phrases are quoted.

Short news

Когато Али изгуби зрението си: за уврежданията и срещата на културите".

Когато Али изгуби зрението си: за уврежданията и срещата на културите".

Лике Йенсен

When Ali lost his vision: about the impairments and the meeting of cultures

Lykke Jensen

„Мислите ли, че е хубаво нещо да сте независим от вашето семейство?” Арабският преводач очаква моя отговор. Междувременно Али, който е сляп, е объркан от моето колебание. От моя страна аз съм объркан от неговия прям въпрос. „Разбира се” – казвам аз колебливо. Преводачът ме чака да допълня и разясня и когато аз не го направих, той преведе моето „Разбира се”. Аз съм наясно с празнината, която възникна между мен и Али. Искам да мога да се сближа. Как да преодолея празнината?

Това е истински пример за една от първите въвеждащи срещи в института за слепи и слабо виждащи, където преди 12 години установихме рехабилитационна програма за зрително затруднени имигранти и бежанци. Те щяха да придобият адаптивни умения и да получават уроци по Датски език и култура. Диалогът, цитиран по-горе, разговорът, който се предполагаше да отбележи началото на нов живот, се беше вече провалил, за да оправдае очакванията на Али.

Когато Али е бил освободен от затвора, където е бил измъчван, както много от неговите сънародници, той е трябвало да напусне страната си, за да спаси своя живот. Докато той се укрива заедно със семейството си, експлозия на бомба му коства зрението. Сега Али е в Дания. Той е един сляп човек в чужда държава, чийто език и култура са му чужди. В предишния си живот на фермер, Али не е имал нужда от образование. По-късно, когато е бил принуден да живее в изгнание в планините като партизанин, академичните умения не са му били от никаква полза. Въпреки неговите почти немислими загуби – на зрение, родина, култура и език, Али все още таи надежда: надежда, че тази нова, технологично напреднала страна ще бъде в състояние да излекува слепотата му.

Вместо чудотворна операция, която да му предложи живот без неговото увреждане, ние сега му предлагаме живот, в който той би могъл да се научи да живее със своето увреждане. Ние обясняваме, че с подходящите умения и помощни пособия, той ще бъде в състояние да води независим живот, и с белия бастун, той ще бъде в състояние да пътува самостоятелно без чужда помощ. Мислите ли, че е хубаво нещо да сте независим от вашето семейство?

В културата, където Али е израснал, за добро, или за лошо, всички разчитат един на друг като неоспорим факт от живота. Ние не сме взели предвид това, когато гордо представихме нашия подробен рехабилитационен план за възстановяване на Али. Той се основава на западните идеи за самостоятелност, независимост, самоопределяне и индивидуална свобода. Ние говорим за личностно развитие и образователни подходи. За Али нашите думи изразяват изоставяне, студенина и отхвърлянето на неговите нужди. Но, тъй като той наистина няма други възможности, той се включва в института.

Нашата среща с Али и други лица с увредено зрение от мюсюлмански произход, беше среща с различно възприятие на увреждането и неспособността. Това предизвика много размисли и корекции, въпросите, които тези ученици зададоха, изглеждаше, че хвърлят съмнение за самата основа на нашите услуги, а и също за ключовите ценности на западната култура.

Нашите ученици придобиха уменията, които им преподадохме, но те не ги използваха на практика. Всеки следобед Али и неговите съученици бяха взимани от роднини, които на практика отнасяха тези умения вкъщи. Въпреки майсторството в използване на техниките на белия бастун, пасивната съпротива, на която се натъкнахме в нашите курсове и умствената устойчивост срещу прехвърлянето на придобитите умения в ежедневието, бяха неразбираеми за нас, докато не спряхме да гледаме на учениците като на отделни личности.

Али идва от едно общество, което е тотално обхванато от исляма. Семейството е основната единица и във всеки един аспект на неговото съществуване, хората разчитат на общността. Семейството засяга живота на индивида на всяко ниво: личностно, социално и икономическо. Никакви решения не се вземат без включване на семейството, и никой проблем не е единствен товар на отделния индивид В замяна на личностната свобода индивидът получава пълната подкрепа и внимание на семейството. Антрополозите наричат тази колективна семейна структура „социално общество”. За разлика западното егоцентрично общество е структурирано около индивида. Само чрез разбиране и признаване на колективната семейна структура можем да достигнем до всеки мюсюлманин.

Ако на зрителното увреждане се гледа като на волята на Аллах, ще е неуместно да се покаже увреждането в обществеността. На религиозно и културно равнище, използването на бял бастун в обществените среди означава да предизвикаш съдбата дадена от Аллах. На социално ниво това е шамар в лицето на семейство, чийто почетен дълг е да подпомага слепия член на семейството – например, като действа като негов водач за остатъка от живота му. На лично ниво Али губи своята анонимност два пъти, защото се откроява като чужденец, както и по силата на белия си бастун.

Имигрантите с увредено зрение се сблъскват с изискванията на двоен процес на интеграция: интеграция в света на слепите и интеграция в датското общество. И двете изискват доверие в света, в който търсят да получат достъп. Лицата, към които се обърнахме за помощ: полиция, съдилища, лекари – всички подведоха Али. Когато той беше арестуван от полицията, съдилищата си затвориха очите, а лекарите наблюдаваха и одобриха неговото страдание.

Ние предлагаме на нашите ученици 25 урока, преподавани от висококвалифицирани специалисти, върху основата на внимателно планиран опит и дейности, но ние не им предложихме това, което те очакваха: грижа, приятелство и разбиране. В колективното общество човек не е превърнат в жертва, защото той силно изразява своята болка. Право и задължение на всеки член на семейството е да направи неговото затруднение известно, така че другите да могат да предложат своята помощ.

Добър начин да започнем, когато се занимаваме с мюсюлманин в нужда, е да признаем, че той или тя е вграден в семейството; казвайки им, че си съпричастен с тяхното положение и че разбираш колко трудно е за тях да носят задълженията, които се очакват от тях, е добро начало. Това осигурява основа за диалог. Лекари, учители, социални работници и други специалисти, които са се заели със задачите, превърнали се в традиционна територия на арабското семейство, не са обучени да споделят лични мисли или да предлагат съчувствие. От страх да не изглеждат непрофесионално, много от тях са студени и безлични. Когато започвам разговор с арабска жена, аз винаги вмъквам моя личен живот за баланс, като й казвам нещо за моето собствено семейство.

Когато пациент или ученик идва заедно с цялото си семейство на срещите, причината е, че проблемът засяга цялото семейство, а не само индивида. Ние трябва да включим семейството, вместо да го държим на разстояние, когато виждаме, че се е появила цяла група от хора.

Социалното общество има плуралистична гледна точка за заболяването, следователно и за уврежданията. По този начин, има няколко едновременни подходи към разбиране на болестта и уврежданията, всички еднакво валидни: биологичната гледна точка, традиционната и религиозната. Всяка една от тези области са независима единица със собствените си възприятия за причината и правилното лечение на заболяването. Различните подходи или модели не се смесват! Заради това плуралистично възприемане на болестта, мюсюлманският пациент има различни очаквания от лекарите, отколкото средно статистическият датски пациент. Очакванията често довеждат до конфликт. Изглежда, че има изграден парадокс в гледната точка на мюсюлманските пациенти за лекарите. От една страна, лекарите се радват на голямо уважение, и много пациенти изглежда, че считат лекарите за мощни и безспорно авторитетни фигури. От друга страна, същите пациенти изглежда, че виждат тяхната визита при лекаря, като един от няколко елемента в процес на лечение. Моделът, показан по-долу, описва плурализъм, който обикновено характеризира обяснението и лечението на болестта и увреждането в социалната семейна структура.

СЕМЕЙСТВО

Причина: стил на живот / Експерт: свекърва / Лечение: грижи и съвети

ТРАДИЦИЯ

Причина: Дух / Други / Експерт: ”мъдра жена” / Лечение: Талисман

РЕЛИГИЯ

Причина: волята на Аллах / Експерт: Имам / Лечение: Молитва

БИОЛОГИЯ

Причина: Физически неизправности / Експерт: лекар /Лечение: Хапчета и инжекции

В патриархалното семейство свекървата е експертът по здравните проблеми. Тя издава насоки за здравословен начин на живот, които обясняват заболяване или увреждания. Инфекция на окото, например, трябва да се лекува с билки.

В религиозен модел всички събития се тълкуват като отражение на волята на Аллах. По този начин износването на сляпо дете може да се разглежда като наказание или изпитание, което семейството трябва да понесе и често се опитва да се скрие. Имамът е експертът, с който се консултират за насоки относно правилните молитви и поведение в съответствие с религиозното писание.

Традиционният модел произлиза от пред ислямската традиция и е отхвърлена от исляма. Традицията все още е силна в много села. Този модел насочва към зли духове или завистта на другите, като причина за болест или увреждане зло око, което може да бъде предотвратено от талисман, направен от мъдрата жена в селото.

Биологичният модел е областта на лекарите, при условие, че те се придържат към физическите и материални страни на професията. Традиционният мюсюлмански пациент очаква лекаря да открие неизправности и да поправи тялото, за предпочитане с хапчета и инжекции. Психо-соматичният и социалният контекст са областта на семейството. Духовните аспекти засягат религията и някои метафизични обяснения, които принадлежат към света на традицията.

Важно е, че тези обяснения, парчета от съвети и лечение винаги се обсъждат в семейството, което има последната дума по въпроса. След като семейството е решило, че заболяването е резултат от неморален живот, е трудно за лекаря да предложи нещо друго. Следователно, въпреки че изглежда, че лекарите са третирани като авторитетни фигури, диагнозите им все още могат да бъдат отхвърлени. Освен това, ако техният подход е много западен, шансовете за съгласие ще намалеят още повече. Например, ако лекарят се обърне към пациента, както правим в демократично мислеща страна: ”Не мислиш ли, че може да е добра идея да изчакаме няколко дни, за да видим дали треската ще отмине?” Този подход може да накара пациента мюсюлманин да се почувства изправен пред един несигурен лекар, в чийто съвет не си струва да се вслушва.

Разбира се, такива пациенти се появяват късно и забравят да отменят часовете си. Това, което може да изглежда неуважително, е всъщност липсата на разбиране, че нашето западно общество разчита на точността. Времето е важно – времето е пари. Другите култури не отдават същото значение на времето и точността. Хората не записват час при лекаря. Те се появяват в клиниката сутринта, взимат си номер и чакат с часове – за да видят лекаря, без да стават нетърпеливи или разстроени. Когато на пациент мюсюлманин се каже, че трябва да си запише час, той може да каже, ”Но как лекарят знае колко време трябва на пациентите? Диаграмата по-долу очертава ”нашите” услуги срещу ”техните” очаквания в срещата, между ”нас” като професионалисти и ”тях” като клиенти или пациенти от традиционните мюсюлмански общности.

Те очакват: Ние предлагаме:
помощ да живее без увреждането помощ, за да живее с увреждането
Операция Рехабилитация
Никакво личностно развитие Обучение
Състрадание и грижа Социални услуги
Медицински решения Технически решения
Помощ на семейството Професионална помощ
Доживотна подкрепа Самостоятелност
Никакви обяснения Независимост
Без намеса в търсенето на причина Биологични обяснения
Скриване на увреждането Диагнози
Авторитетни експертни съвети Равенство
Свободно демонстриране на емоции Диалог характеризиран от равенство
Присъствието на цялото семейство Разговор с индивидуален клиент

Ние не би трябвало да обръщаме нашите ценности и социални структури с главата надолу, но също така би трябвало да избягваме да се придържаме към ценности, които не стоят близко до изследването. Ние трябва да можем да вникваме достатъчно в ценностите и нормите на други култури, така че да можем да преминем отвъд тях и да се срещнем помежду си, където културите губят своите различия и остават универсалните човешки качества.

Списание Educator, vol. 21, issue 1, pps. 17 - 20

Преведе от английски: Ирина Андреева

Работи ли включващото обучение при зрително затруднени ученици?

Какви са капаните на включването?

Питър Родни, Експерт по научни въпроси и проблеми на развитието в Датския институт за слепи и слабовиждащи, преподавател по психология в университета на Дания, заместник председател на ICEVI-Европа

Does inclusion of visually impaired students work? What are the pitfalls of inclusion?

Peter Rodney, Research and development officer at the Danish Institute for the Blind and Partially Sighted, Lecturer of Psychology at the Danish University of Education, Dept. of Special Education, Vice chair of ICEVI-Europe

РЕЗЮМЕ: Статията разглежда в критичен план предимствата и недостатъците на включващото обучение както в Дания, така и в Европа. Авторът повдига някои предизвикателни въпроси и представя данни относно силните страни, но и капаните на включващото обучение. Посочват се също така важните социално-психологически фактори и връзката им с бъдещата реализация на пазара на труда. Дават се препоръки за добро структуриране на включващото обучение.

Abstract: In this article the main advantages and disadvantages of inclusive education both in Denmark, but also in Europe, are critically investigated. The author raises some challenging questions and provides data about the strengths and pitfalls of inclusion. The important socio-psychological factors and their relationship with the future implementation of the labor market are also indicated. Recommendations are given for the improvement of the structure of inclusive education.

Увод

През последните 30 години, много европейски страни са направили огромна промяна в своите образователни подходи по отношение на зрително затруднени ученици. В този процес, фокусът се е преместил от специалните училища към включващото обучение в общообразователните училища.

Дания има репутацията на страна, в която включващото обучение е успешно, но през последните десет години, аз често се питам дали това наистина е така. Добър подход ли е включващото обучение за зрително затруднени ученици?

Няколко параметри могат да бъдат използвани, за да се оценят резултатите на ученици със зрителни увреждания в общото образование. Но един съществен въпрос извън образователните резултати сами по себе си, е последващото положение на хората с увредено зрение човек в пазара на труда.

Ето защо важен въпрос за оценка, е, какъв е процентът на хора с увредено зрение:

  • които получават същите оценки като своите зрящи връстници?
  • които получават диплома за завършено образование след 9 или 10 години на обучение?
  • които ще успеят да завършат висше образование?
  • които са завършили квалификации или професионални курсове и програми?
  • които намират платена работа, която им позволява да се издържат сами?

Един скорошен научно-изследователски проект проучи резултатите от образователните и рехабилитационните усилия в Дания през последните 40 години. Резултатът, накратко казано, е много разочароващ. Би било лесно да се каже, че това се дължи на включващото обучение, тъй като това е е бил типичният образователен подход по време на периода на проучването, но няма индикация, че учениците с увредено зрение биха успели по-добре в специални училища.

Изследователският проект просто установи, че услугите, достъпни за хора с увредено зрение, са се провалили в посочените по-горе аспекти, и че настоящата тенденция продължава в грешна посока. В същото време трябва да се спомене, че датските власти никога не са отделяли толкова пари за услугите за хора със зрителни увреждания. В този смисъл подобен неблагоприятен изход няма нищо общо със съкращения на средства. Единственото обяснение, което може да се даде, е, че ние не сме управлявали включващите и рехабилитационните услуги по правилния начин.

Кой тогава е правилният начин? Ще завърша тази статия с общ европейски преглед на съществени теми, които да определят начина, по който тези услуги трябва да бъдат управлявани, за да се постигнат по-добри резултати, отколкото ние сме постигнали в Дания през последните 40 години.

Структурата на тази статия

Част от нея предлага обобщение на изследователския проект на образователните резултати на зрително затруднени ученици и положението на лицата с увредено зрение в условията на датския пазар на труда.

Част втора част ще се занимае с положението на подрастващите с нарушено зрение в условията на включващото обучени с акцент върху психо-социалните фактори. За мен това е ключов фактор за разбиране на последващите трудности.

В част трета аз ще обсъдя въздействието на психо-социалните условия в по-късните етапи на живота, като се позовава на рехабилитационен проект за намиране на работа на хора с увредено зрение, които са безработни.

В четвъртата част, аз ще очертая как включващото обучение и рехабилитационните услуги трябва да бъдат структурирани и организирани и какво съдържание е от съществено значение за постигането на успешен резултат. Ще направя това, като се позовава на опита в редица европейски страни.

Надявам се, че това ще предложи на читателя прозрения за условията и параметрите на процесите на включващо обучение.

Част 1

Препядствията пред включването

Това може да дойде като изненада за мнозина, но в много отношения положението на хората с увредено зрение в датското общество се движи в грешна посока. Като група, лицата с нарушено зрение срещат много пречки и трудности в обществото. Зрителният проблем може да се изолира лицето, да му попречи да получи високо образование и така да доведе до безработица. Изследванията показват, че не зрителното увреждане само по себе си, причинява проблема, а по-скоро липсата на образование и проблеми свързани с ниско самочувствие, затрудняват зрително затруднените лица да си намерят работа.

През 1990 и 2000 бяха започнати много законодателни инициативи и проекти, насочени към предлагане на специални нужди подкрепа, но с малък ефект. Трудно е да се предложи едно единствено обяснение за това плачевно положение. Една от причините са непрестанните промени в обществото и промените в исканията на работещите, които се случиха много бързо, но от друга страна, е ясно, че нашите услуги не успяха да се приспособят към тези трансформации.

Във възрастовото отношение, зрително затруднените участници в изследователския проект, варираха между 30 и 70 години.

Включването или интеграцията, както е известно, бяха официално въведени в Дания през 1980 г. В тази връзка, родените през 60-те години на миналия век, бяха първите, които се сблъскаха с включващото обучение. Изследователският проект не посочва пряка връзка между включването и плачевните датски резултати; той просто показва, че негативното развитие, което започна с поколението, родено през 50-те години, което сега е на възраст между 50 и 59 години, продължава и дори набира сили, като се отразява и върху поколението, родено през 70-те години, което в момента е на възраст 30-39 г. Какво показват данните?

Таблица 1 Процент на хората със зрителни увреждания, които получават професионално образование

68-82% 64-78% 58-72% 48-68%
Родени през 1940 г Родени през 1950 г Родени през 1960 г Родени през 1970 г

Причината за големите различия между поколенията произтича от различията в развитието на хората, които са слабовиждащи, и тези, които са слепи. Има също така

различия между мъжете и жените. Интересното е, че при поколението, родено през 1940 г., повече слепи мъже са завършили програма за професионално образование, отколкото зрящи жени. Групата с най-голям спад в процентно отношение е тази на слабовиждащите мъже.

Таблица 2 Процент на хората със зрителни увреждания, които завършат програма за квалифицирано обучение

56-69% 52-61% 42-48% 27-29%
Родени през 1940 г Родени през 1950 г Родени през 1960 г Родени през 1970 г

Таблица 3 Процент на хората със зрителни увреждания, които завършват висше образование

42-68% 42-64% 39-55% 26-30%
Родени през 1940 г Родени през 1950 г Родени през 1960 г Родени през 1970 г

В тази връзка слепите жени се справят по-добре от слепите мъже. При лицата, родени през 1940, 68% от жените продължават образованието си, в сравнение с едва 42% от мъжете. Най-големият спад е при слабовиждащите мъже: от 62% до 26%.

Общият анализ показва, че най-възрастното поколение на хора с увредено зрение има почти същите нива на образованието като зрящите лица. Картината оттогава се е променила драстично, така че делът на зрително затруднени лица в най-младото поколение, включени в изследователския проект, който завърши образователна програма е спаднал до 1/3 от дела на зрящите хора. Това е голямо препядствие за слепи и слабовиждащи в областта на образованието. Тази промяна е типична за няколко десетилетия и няма индикация тя да не важи за Дания. Точно обратното. Структурните промени в организацията на услугите от 2007 г. подложи на още по-голям натиск лицата с нарушено зрение.

Ситуацията на пазара на труда

Повечето възрастни зрително затруднени лица разчитат на пенсия или на социални помощи. И това въпреки фактът, че много от тях са напълно в състояние да работят. Дали те самите чувстват, че са в състояние да работят, е въпрос, на който ще се върна отново. 20% са тези, които заявяват, че биха искали да работят, особено тези, които имат предишен опит, както и тези, които имат завършено висше образование. Женените или живеещите на съпружески начала лица също в повечето случаи искат да работят. В тази връзка може да се заключи, че човек, който няма образование и няма трудов стаж или който живее сам, е по-малко вероятно да иска да работи.

Изследователският проект е установил, че 37% или по-малко от хора с увредено зрение са заети на пазара на труда. Броят им зависи от определението за заетост. Този брой включва хора в специални предприятия и защитени работни места. Ако използваме определението за заетост като изцяло самоиздържащ се, действителният процент ще бъде 15%.

Това оставя Дания с най-висока безработица сред лицата с нарушено зрение в Европа - 85%. Разбира се, има няколко причини за това. Съпротивата и невежеството сред работодателите са едно възможно обяснение, но често работодателите са много положително настроени, след като научат за възможностите за подкрепа и помощните услуги за зрително затруднени. Основно препядствие е така наречената психологическа бариера. Те ще бъдат взети предвид при обсъждане на ситуацията във включващото обучение (част 2) и когато разглеждам проекта за рехабилитация (част 3).

Част 2

Деца с нарушено зрение - включване или изолация?

Тази част от изследователския проект се основава на интервюта с 13 незрящи деца на възраст между 10 и 15 години. Техните родители също бяха интервюирани.

Докладът показва много обезпокоителна картина сред зрително затруднените тийнейджъри. Днес всички зрително затруднени ученици без допълнителни увреждания са включени в общото образование. Това им дава амбицията за еднакъв живот с техните виждащи връстници, но тя гарантира условията, необходими, за да живеят напълно интегриран живот. Ако искат да водят истински живот в общество, те трябва да научат повече за социалните взаимодействия и да получат представа за самите себе си и за своето зрително увреждане. Този процес на реализация понякога може да бъде труден и болезнен. Възрастните не успяват в това отношение. Те са по-загрижени за благополучието на децата си тук и сега. Те искат да осигурят добро детство и защита на децата и юношите от болезнени преживявания. Възрастните са успешни в настоящето, но за детето цената е неадекватно развитие на човешките взаимоотношения, които са толкова важни по-късно в живота. Особено в пазара на труда.

Модерната детска социология подчертава взаимоотношенията между връстници като най-важен фактор в развитието на детската идентичност. Но изследователски доклад показва, че разликата между зрително затрудненото дете и връстниците му се увеличава, когато детето стане тийнейджър.

Децата с нарушено зрение, участвали в изследователския проект, посочват, че се справят добре в училище, но имат чувството, че пред тях не се поставят същите изисквания или предизвикателства като пред връстниците им. Едно от най-честите изказвания на родителите е, че те имат "изключително близки" отношения с детето си. В това отношение те се различават от родителите на виждащите деца, които обикновено заявяват, че връзката им е "близка".

Посещения от приятел: Зрително затруднени Виждащи
5 пъти на седмица 0 9
2-4 пъти на седмица 8 49
1 път в седмицата 15 22
Няколко пъти на месец 23 14
По-рядко или никога 54 7
5 пъти на седмица 0 7
2-4 пъти на седмица 8 55
1 път в седмицат 8 12
Няколко пъти на месец 23 12
По-рядко или никога 62 5

За академичното представяне в училище.

Изследванията показват, че масовите училища изпитват затруднения в осигуряването на академични знания, равняващи се напълно на нивото на виждащите ученици. Много от зрително затруднените ученици имат незадоволителни академични знания и компетенции при завършване на училище. Техните оценки са по-ниски и много от учениците със зрителни увреждания не получават документ за завършен клас след 9 или 10 години обучение. По този начин половината от тях са лишени от възможността да постъпят в гимназия или професионално училище.

Въздействието на лично ниво

Като цяло учениците с нарушено зрение са доволни от своето училище. Някои фактори се посочват като трудни. Много от анкетираните се чувстват „слаби” или "специални", както и че тази стигма им пречи да общуват пълноценно със своите връстници. Учениците посочват, че често са поставени в нетипични образователни и социални ситуации заради своето зрително увреждане. В този смисъл, колкото и да е парадоксално, детето вижда поддържащата система като стигматизираща и като пречка за социално взаимодействие, отколкото като помощ за развитието му.

Част 3

Как психо-социалните фактори пречат на достъпа до пазара на труда

Както бе споменато по-рано, процентът на безработица при хората със зрителни увреждания в Дания е изключително висок. Това, разбира се, доведе до реализиране на няколко проекта, финансирани от правителството с цел да се улесни достъпа на тези лица до пазара на труда.

Един от тези проекти, озаглавен "Стъпи на пазара на труда", представи своя краен доклад през май 2011 г. Проектът е реализиран в сътрудничество между Датската асоциация на слепите, Министерството на труда и изследователския център „Марселисборг” в гр. Орхус.

През 2008 г. Датската асоциация на слепите проведе проучване на заетостта, в което участниците са били запитани дали искат да участват в този проект, който може да им помогне си намерят работа. 360 лица с увредено зрение отговориха: „Биха искали да участват, защото искат да работят”. След две информационни срещи в Орхус и Копенхаген, бяха регистрирани 99 лица с увредено зрение. От тях 56 лица завършиха пълния курс, а 45 участници напуснаха проекта по време на изпълнението му. От 56-те лица, които преминаха през целия проект, 37 си намериха работа или започнаха някакво обучение още преди края на проекта. За мен е интересно да се разбере защо по-малко от 10% от тези, които заявяват, че искат работа, всъщност успяват да си намерят такава. Защо повече от 90% от лицата напускат по време на проекта и не участват до края чу? Този въпрос бе зададен на много от тези, които не пожелаха да участват в проекта или които го напускат по време на изпълнението му. Типичният отговор е, че те са "променили мнението си".

Мениджърите на проекта стигат до извода, че зрително затруднените лица "се оказват една група, на която е трудно да се помогне".

Повечето от обясненията, които бяха дадени от групата на "отпадналите", бяха свързани с тревога и с притеснение. Те имаха много ниско самочувствие и бяха несигурни по отношение на своите собствени способности. Те предвиждаха всякакви трудности и най-трудно при тях бе да се поддържа мотивацията им.

Мотивацията е психологическа тема, която е тясно свързана с идентичността и с представата за себе си – и по-точно с умствените компетенции, които посочихме като липсващи в част 2 на тази статия. Когато връзките или взаимодействията с партньорска група са слаби, често откриваме определен тип идентичност, която се характеризира с недостатъчно разбиране на собствените си компетенции, ограничени социални умения и социално разбирателство и трудности в поставянето на реалистични цели, които да отразяват нуждите и желанията.

Това прави хората с увредено зрение несигурни и уплашени, и е разбираемо защо професионалистите трудно могат да помогнат на такъв човек.

От тази гледна точка е очевидно защо включването не работи добре в Дания. Включването там не е провал, но просто не доведе до желания резултат: пълно участие в обществото. Ние не го правим и постигаме по правилния начин.

Част 4

Какъв е правилният начин?

В работата на борда на ICEVI-Европа, често сме говорили за включващото обучение. Ние сме разглеждали различните ситуации в различни страни, включително равнището на безработица. Идентифицирахме три ключови области, които, разбира се, припокриват.

1. Квалификация на професионалистите ангажираните в процеса.

Това включва на първо място в класната стая учители, консултанти, рехабилитационни работници и социални работници. Конкретно, тези специалисти се нуждаят от познания в следните области:

  • Компенсаторните методи или образователни подходи, които са подходящи за зрително затруднените лица.
  • компетентност в управлението на включващите методи.
  • компетентност във взаимодействията, например, поведението в семействата, подкрепа за учителя в класната стая, отношението на родителите на другите деца в класа и взаимодействието на широката общественост с лицето с нарушено зрение.

Тези квалификации следва да бъде задължителни. В някои страни законът определя задължителната квалификация на учителите в конкретен план.

В Дания нямаме абсолютно никакви национални изисквания или подзаконовите актове в тези области.

2. Организацията на услугите

Това се отнася до въпроса за броя на подкрепящите организации или институции; начина, по който са очертани техните отговорности или как са поставени техните задачи, както и начина, по който те си сътрудничат. Тези въпроси са от съществено значение за резултата от услугите.

Тези услуги включват ранна интервенция, учителите на зрително затрудени, специалните училища или центрове, производството на образователни материали, националните или местни центрове за подкрепа, професионалните училища и университети, центровете за намиране на работа, рехабилитационните агенции, техническото обезщетение на работното място, и сдруженията на хора с увредено зрение. Тези услуги могат да бъдат организирани по различен начин в различните страни.

Вече стана ясно за нас, че ако има твърде много независими организации, които не си сътрудничат тясно, резултатът за незрящи получатели на тези услуги е малък. От друга страна, унифицирана система с ясни отговорности, постига много по-добри резултати. Датската система се състои от няколко услуги на национално, регионално и общинско ниво. Няма официално сътрудничество или държавното регулиране, а вместо това е създадена конкурентна среда, в която всеки се бори, за да намери "клиенти" с цел да оправдае или да осигури бюджета си.

3. Финансирането на услугите.

Основният въпрос е "Кой покрива сметката?". Разбира се, всички разходи в Дания се покриват по някакъв начин от обществени средства, а не от хората с увредено зрение. В Дания често казваме, например, че техническите помощни средства са безплатни за потребителя. Това е вярно, но може да има разходи по отношение на включването.

Спомням си едно посещение в училище, където сляпо момче в VІІ клас имаше нужда от нов компютър, който да използва в класната стая. Благодарение на политическо решение на бюджетиране, всички образователни средства в тази конкретна община са били прехвърлени в местните училища, в съответствие с броя на учениците във всяко училище. В училището, което посетих, нямаше допълнителни ресурси предвидени за зрително затрудненият ученик там, така че разходите за нов компютър трябваше да бъдат взети от редовния бюджет. Единственото перо, откъдето директорът може да намери такава по-голяма сума пари, е от бюджета за извънкласни дейности. Годишната екскурзия за класа бе отменен и момчето получи компютъра си. Но след това той не бе никак популярен и обичан в училището си.

Тази история показва, че ако едно училище, център за професионално обучение или университет трябва да покрие допълнителни разходи от редовния бюджет за предоставяне на специални услуги, като например, технически средства, разходи за осигуряване на специален педагог или специално осветление в класната стая, последствията за включването са катастрофални.

Както казах по-рано: Всичко се плаща с обществени средства. Но ако един учител или родител смята, че включването на ученик с увреждане води до загуба на средства за другите ученици или за училището или ако учителят на сляп ученик се нуждае от курс по брайл, но трябва да се конкурира с учителя по математика, който има своите собствени потребности от обучение, тогава нещата със сигурност ще се объркат.

Важно е, че страната има централизирани ресурси, които са предназначени за зрително затруднени ученици. Това включва ресурси за помощни помощи, за персонал и обучение на учители, за професионална подкрепа и за образователни материали. Ако искаме да гледаме на включващото обучение като на важно и съществено, то тогава на ученикът с нарушено зрение никога не бива да се гледа като на допълнителен финансов товар.

В Дания има силна политическа тенденция ресурсите да се сведат до минимум или поне да се намалят на национално и на регионално ниво. Мотото е, че "най-добре да се вземат решения на местно ниво", което означава, че директорът е в най-подходящата позиция да реши дали покривът се нуждае от ремонт или учителите се нуждаят от допълнително обучение. Това може да е вярно, но не помага на включването на учениците с нарушено зрение.

Заключение

От моя гледна точка, ние направихме много погрешни ходове и завои в начина, по който управляваме включващото обучение в Дания. Безсмислено е да твърдим, че включващото обучение е грешна или неефективни политика сама по себе си. Включващото обучение е правилният начин да се образоват ученици с нарушено зрение. Но ние трябва да го направим по правилния начин, а не да гледаме на него като начин за пестене на пари. В много случаи създаването на истинско включващо обучение е по-скъпо, отколкото откриването на нови специални училища.

Когато гледам европейските страни, виждам пряка връзка между това как една страна се справя с трите основни организационни въпроса и нивото на безработицата на хора с увредено зрение в тази страна. Важният въпрос е да избере най-подходящият модел на включване.

Европейски бюлетин на ICEVI, юли 2012 г.

Превод от английски: доц М. Цветкова-Арсова

Брой 3-4 2015г.

От бюрото на редактора

Проф. Владимир Радулов

Поведенчески проблеми и социални взаимодействия във включващото обучение

Проф. Владимир Радулов

Предизвикателно поведение при деца с множество увреждания и методи за справяне с него: преглед на литературата

Д-р Ана Стефанова

Кратки новини

 

Contents

From the desk of the Editor

Prof. Vladimir Radoulov

Behavioral problems and social interactions in the inclusive education

Prof. Vladimir Radoulov

Abstract:
This article deals with some basic behavioral issues in visually impaired children and students, and the adequate reactions towards them in the ordinary class as: understanding own disability, defining own needs, learned helplessness, social acceptance by the sighted class-mates and development of self-esteem. Few programs with practical lessons for overcoming these issues are presented.

Challenging behavior in children with multiple disabilities and methods of dealing with it: literature review

Dr Ana Stefanova

Managing with the challenging behaviour of children with multiple disabilities is a challenge for both specialists and parents. This is a wide theme with big practical importance. The proper and timely implementation of appropriate methods ensures the right direction for the child's development and education. This article provides information on some methods for managing the challenging behaviors, developed and based on theoretical developments and good practice of professionals of different fields – psychologists, educators, etc.

Short news

За нас | Проекти | Издания | Новини | Документи | Списание | Галерия | Полезно | Контакти